„Нещата в сърцето са неизброими. Каза ми го една жена. Ред от стихотворение, в което вярвала. Разбирала го така – ако някой вземе нещо присърце, тогава то винаги остава там. И каквото и да се случи, ще чака. Тя каза, че това можело да е човек, място или мечта. Нещо, на което си се посветил. Всяко свято нещо. Всичко било свързано в онези червени, меки като кадифе гънки. Било част от едно и също нещо и винаги щяло да бъде там, носейки ритъма на сърцето ти. „
Та така и аз тръгнах да търся част от тези неизброими неща. Винаги ми е липсвало нещо, което да ме гъделичка отвътре да ми носи забавление, тръпка, да ме кара да не мисля за друго. До сега винаги е била работата – какви кампании, колко реактивни, с бюджет, без бюджет, нови хора, нови колеги, нова работа. Горното и онези надлъгвания с колегите по срещи, постоянният въпрос – кой отдел е по-добър? Ей, всичко това ме вдъхновяваше на макс, ама в един момент спря да ми стига. Исках повече, различно – започнах сърф – 2 лета, стана горе долу, но просто това не е моето вдъхновение. Фотография – донякъде продължава да запълва дупките, заедно с дизайна; после борд – абе ските са си друго нещо :)), но като видно упорито магаре няма да се откажа!
Та един прекрасен ден „Глутницата” казаха отиваме да караме кайтсърф на Гьока, и аз: „разбира се” щом е ново нещо – първа писта. Дори не си направих труда да прочета малко какво е това „хвърчило” и би ли имало почва при моята физика. И така..Гьока, вятъра, ооо небеса, няколкото квадратни метра, усещането да те дръпне, страха, че всъщност не владееш напълно крилото ми докара пълно умопомрачение.
Човек, не мисля, че това може да се опише. То е като да яздиш лъв в пустинята, като да погалиш акула, да се състезаваш с природата…. А животът ти прави силен завой (надявам се правилен ;)) – няма значение какъв автомобил караш, къде работиш, какво работиш, мнението на околните става все по-малко важно, целите на финикийските знаци се употребяват в силна полза на ветроходните спортове. Просто смяна на приоритети.
Купих си първото кайт крило, първата дъска, първия трапец. Направих първите си метри и вярвам, че всеки път ще са все повече, все по-прецизни и изчистени.
Все още сънувам 😉 и бара и посоката на вятъра и вълните и всичко.
Хората, които не са опитали, няма да разберат нищо от горното, затова силно се надявам все повече от тях да прогледнат и да намерят своето неизброимо, защото животът никак не се мери само корпоративно, кариерийно, екипно. Има и други впечатляващи, далеч по-смислени дейности.
С две думи: трябва да пробваш!
Гост автор: Цвети
Уроци по кайтсърфинг може да започнете в училище ЛА ТРИБУ, намиращо се на турския остров Гьокчеада.